НА СЕЛО.../импресия/
/на родителите ми/
На село нощното небе е
като приказка безкрайна...
И като мънички светулки плахи
оглеждат се звездите във очите
с кокетност, чак необичайна.
Веднъж огледали се,
бързат и си тръгват
да търсят други две очи,
за да оставят и във тях
от нощното небе вълшебно
неповторимите следи.
А пътят им - безкрайна златна диря -
на странникът е пътя в тъмнината,
оставен, за да може да намира
безкрайността и светлината.
На село - при звездите - се намирам,
когато, без да искам, неусетно,
се губя в безпокоя на душите.
И само там - на село - аз разбирам,
че всъщност при звездите се намирам
и чрез звездите пак се преоткривам.
И само там - на село - не изпитвам
влудяващия страх от тъмнина.
И няма страх от никого, от нищо,
когато съм на село, у дома.
И само там - на село - аз се скривам,
потъвайки във нощното вълшебство чудно
на гонещите се звезди-светулки.
И само там - на село - се откривам
в магията на съвършенство лунно...
На село...
При звездите и при мама...
Намерена в небесния безкрай.
И звездопадът там не е измама.
И селото е приказка без край...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарина Дечева Всички права запазени
