Прости ми, че не бях до теб тогава,

когато най-сама била си на света.

Прости ми болкaта голяма.

Прости ми егоизма и греха.

Разбрах те чак когато те загубих,

Когато Аз останах си сама,

Сама със спомена за тази рана,

Нанесена без жалост, без вина.

Казват, че кръвта вода не става?

Дали реално е така?

Дали и щом предателството е голямо,

Ще наречеш ме пак сестра...

Не, от теб не искам много.

Научих се да те ценя.

Искам само да си жива, здрава,

С усмивка да посрещаш утринта.

И...

Ако някога ни срещне пак живота,

Ако протегнеш ти към мен ръка,

Обещавам, нищо без да взема,

Ще я целуна и ще замълча.