На сестра ми
Прости ми, че не бях до теб тогава,
когато най-сама била си на света.
Прости ми болкaта голяма.
Прости ми егоизма и греха.
Разбрах те чак когато те загубих,
Когато Аз останах си сама,
Сама със спомена за тази рана,
Нанесена без жалост, без вина.
Казват, че кръвта вода не става?
Дали реално е така?
Дали и щом предателството е голямо,
Ще наречеш ме пак сестра...
Не, от теб не искам много.
Научих се да те ценя.
Искам само да си жива, здрава,
С усмивка да посрещаш утринта.
И...
Ако някога ни срещне пак живота,
Ако протегнеш ти към мен ръка,
Обещавам, нищо без да взема,
Ще я целуна и ще замълча.
© Велислава All rights reserved.
