На Симо…
Идваш като вятър – неусетно,
нашепващ нежност и слова.
И всичко мрачно и безцветно
в миг превръщаш го в дъга.
Идваш с птича песен –весел,
прогонваш мъка и тъга.
Искрят очите ти – и ми олеква –
Забравям свойта тегота.
Идваш като тиха обич,
като майчина сълза,
с ухание на дива лайка
Ти – творение на Любовта!
(специални благодарности за редакторската помощ на Издателска къща Памет)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елeна Всички права запазени
Елана 
