Сине, когато някога затворя си очите

и мрак попари моята душа,

не искам да ме помниш със сълзите,

а с ведрата усмивка на уста.

Сине, когато някога затворя си очите,

съсипан от изгнилия живот,

не ме вини, че сам съм те оставил,

не позволявай мъката да те направи роб.

Спомни си, сине, как съм те прегръщал

сутрин със усмивка на уста.

Спомни си и назад не се обръщай,

тъй силна ще е твоята душа.

Бъди Човек и много, много силен,

не позволявай никой да те нарани.

Бъди Човек, но твърд като желязо.

 Не давай на душата ти да прокърви.

Направиш ли това, ще съм доволен.

Щастлив ще бъда - със затворени очи.

Това ще е за мене, сине, рая.

ПЪТЯ МИ ЗА ВЕЧНОСТТА ЩЕ ОСВЕТИШ.