Aug 9, 2009, 8:28 PM

На сина ми

  Poetry
826 0 0

Сине, когато някога затворя си очите

и мрак попари моята душа,

не искам да ме помниш със сълзите,

а с ведрата усмивка на уста.

 

 

Сине, когато някога затворя си очите,

съсипан от изгнилия живот,

не ме вини, че сам съм те оставил,

не позволявай мъката да те направи роб.

 

 

Спомни си, сине, как съм те прегръщал

сутрин със усмивка на уста.

Спомни си и назад не се обръщай,

тъй силна ще е твоята душа.

 

 

Бъди Човек и много, много силен,

не позволявай никой да те нарани.

Бъди Човек, но твърд като желязо.

 Не давай на душата ти да прокърви.

 

 

Направиш ли това, ще съм доволен.

Щастлив ще бъда - със затворени очи.

Това ще е за мене, сине, рая.

ПЪТЯ МИ ЗА ВЕЧНОСТТА ЩЕ ОСВЕТИШ.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...