Aug 9, 2009, 8:28 PM

На сина ми

  Poetry
820 0 0

Сине, когато някога затворя си очите

и мрак попари моята душа,

не искам да ме помниш със сълзите,

а с ведрата усмивка на уста.

 

 

Сине, когато някога затворя си очите,

съсипан от изгнилия живот,

не ме вини, че сам съм те оставил,

не позволявай мъката да те направи роб.

 

 

Спомни си, сине, как съм те прегръщал

сутрин със усмивка на уста.

Спомни си и назад не се обръщай,

тъй силна ще е твоята душа.

 

 

Бъди Човек и много, много силен,

не позволявай никой да те нарани.

Бъди Човек, но твърд като желязо.

 Не давай на душата ти да прокърви.

 

 

Направиш ли това, ще съм доволен.

Щастлив ще бъда - със затворени очи.

Това ще е за мене, сине, рая.

ПЪТЯ МИ ЗА ВЕЧНОСТТА ЩЕ ОСВЕТИШ.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...