На сина ми
11.04.96 г
На сина ми І
Нарекохме те с име Лъчезар,
за мене ти си скъп, небесен дар.
Най-искан, чакан и мечтан,
изстрадан с радост, с любов желан.
Аз искам да си винаги засмян,
от щастие и радост все огрян.
И никога на твоето хубаво лице
тъга и болка да не се чете.
Ех, зная, безвъзвратно времето лети:
ще свършат бързо детските игри.
Ранна младост ще те навести,
след това ще дойдат мъжките ти дни.
Но в мислите и в майчиното ми сърце
винаги ще бъдеш мъничкото ми момче,
което ме прегръща с малките ръчички
и гледа ме със сини, палави очички.
Сега си малък, нямаш две години още ти.
Пред теб са всички весели игри.
Главицата ти златна безброй бели ще роди,
бъди ми здрав и весел, и вярвай в мечти
………………………….
30.05.98 г
На сина ми II
За втори път с дете в утробата си бях,
мечтаех си момиче то да бъде,
ала съдбата друго пожела -
на втори син съм майка аз сега.
Една мечта в друга се промени:
любов голяма в сърцето ми гори.
С Дани най-щастлива съм в света -
двама сина радват майчина душа.
Очи-маслини и усмивка прекрасна
греят сега на едно малко лице.
Устни прекрасни – червена малина,
тепърва „ мамо” ще промълвят те.
Има ли радост на света по-голяма -
синове прекрасни да раснат край мен?!
Молитва към Бога отправям за двама,
да са здрави и щастливи до сетния си ден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Саманлиева Всички права запазени
