НА СИНА МИ
Поглеждат ме
две палави очички.
Припламва закачлива
светлинка.
Усмивка пак чаровна
ме залива.
Тихомир рожденик
сега.
Момчето мое,
палаво и диво,
днес сериозен е,
голям.
Във детството
захвърлило белите,
със поглед зрял,
но с много плам.
Осемнадесет години -
възраст отговорна
и пределна. Оттук
започва мъдростта.
Животът нека да бъде
чувствена картина!
И нека Бог те води
в бяла светлина!
Дарявам цялата си
обич, сине,
която майчино
сърце побра.
Стани ДОБЪР човек,
и сам раздавай,
добротата своя
на света!
02.06.2007 г.
две палави очички.
Припламва закачлива
светлинка.
Усмивка пак чаровна
ме залива.
Тихомир рожденик
сега.
Момчето мое,
палаво и диво,
днес сериозен е,
голям.
Във детството
захвърлило белите,
със поглед зрял,
но с много плам.
Осемнадесет години -
възраст отговорна
и пределна. Оттук
започва мъдростта.
Животът нека да бъде
чувствена картина!
И нека Бог те води
в бяла светлина!
Дарявам цялата си
обич, сине,
която майчино
сърце побра.
Стани ДОБЪР човек,
и сам раздавай,
добротата своя
на света!
02.06.2007 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
