Jun 2, 2007, 9:39 PM

НА СИНА МИ 

  Poetry
2447 0 14
Поглеждат ме
две палави очички.
Припламва закачлива
светлинка.
Усмивка пак чаровна
ме залива.
Тихомир рожденик
сега.

Момчето мое,
палаво и диво,
днес сериозен е,
голям.
Във детството
захвърлило белите,
със поглед зрял,
но с много плам.

Осемнадесет години -
възраст отговорна
и пределна. Оттук
започва мъдростта.
Животът нека да бъде
чувствена картина!
И нека Бог те води
в бяла светлина!

Дарявам цялата си
обич, сине,
която майчино
сърце побра.
Стани ДОБЪР човек,
и сам раздавай,
добротата своя
на света!


02.06.2007 г.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??