На славянските поети

(По повод приключилия трети фестивал на Славянската поезия в Лондон)

От славеите учат се да пеят.
Смълчават с думи всякаква война.
Когато знамето на словото развеят,
вибрира този свят от красота.

Бели птици порят небесата
и зазвучава химн на радостта.
От кървавите локви по земята,
се изпарява злобата сама.

Славянските поети са единни
и няма бариери между тях.
За всички е небето нежно синьо,
смехът е радост, а сълзите - страх.

С буквите на Кирил и Методий,
те учат този свят на добрина.
Сплотяват се славянските народи.
Със словото се сбъдват чудеса.

Слава за славянските поети!
Започнатото, няма как да спре.
Под танковите дири, никне цвете,
в славянските гърди, тупти сърце.