(По повод приключилия трети фестивал на Славянската поезия в Лондон)
От славеите учат се да пеят.
Смълчават с думи всякаква война.
Когато знамето на словото развеят,
вибрира този свят от красота.
Бели птици порят небесата
и зазвучава химн на радостта.
От кървавите локви по земята,
се изпарява злобата сама.
Славянските поети са единни
и няма бариери между тях.
За всички е небето нежно синьо, ...