На Среди зима
На Среди зима
Днес обличам бялата си риза от простира -
копринената - изтъкана от мечти,
и яхнал бъдещето, ще препускам към баира,
бягайки от себе си почти.
Ще се боря пак със ветровете -
в живота се калявах срещу тях.
Неведнъж с глава разбивах ледовете,
ставайки след това за смях.
Снежната кралица ще забравя,
лъгала ме с най-светите слова,
курбан за здраве ще направя,
за да се пречистя от това.
Ни сняг, ни студ, ни мраз ще ме възпрат,
ни великан, ни Сатана, ни исполин -
да яздя коня в правия си път,
кръстейки се шепнешком "Амин!"
Препускайки днес, ризата си разкопчал,
ще се провикна над света, когато
промените съм в себе си видял:
"Иди си, зимо! Дойди, лято!"
18 януари - Атанасов ден или Среди зима
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наско Енев - РИМПО Всички права запазени
