На Стела
Наднича през рамо звезда,
живота крив и земен да види,
да даде с очи светлина във нощта,
където свършват човешките дири.
Малка си още, но добре си дошла,
растат ежедневно твоите сили,
крепнат за бъдни велики дела,
пък дали - ще покажат самите години.
Помни - от прах се заражда всяка нова звезда
и във прах се превръща по вселенски мотиви.
Да бъдеш, да грееш, веднъж на света -
светът е в твоите очички красиви.
От мама и тати.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Митков Всички права запазени
