На стената
Колко следобеди мислех наум,
с колко въздишки ти казах "ЛИПСВАШ МИ"?
Превръщах във песен вески твой шум
и премълчавах неискани истини.
Колко снимки превърнах в икони,
колко спомени дишат на мойте стени?
И дишат моят въздух
и пият от мойте сълзи.
Нима и ти ще свършиш там?
Някога ще се превърнеш ли във минало?
И на стената ням и сам
ще пазиш времето изминало.
А дали сега са думите излишни...
потънали във сенки и мъгла.
Ах,не искам някой ден да бъде
твой дом моята стена!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лала Ловеч Всички права запазени
