... защото всички ние знаем болката от това да видиш любимия човек щастлив с друг...

Какво се случи, обич моя?
Стоиш сега пред свят олтар?
Донесох ли ти смут в покоя -
аз - този спомен скъп, но стар?

На сватбата ти днес гостувам,
седя до твоята рода,
до попа, който негодува,
четейки брачните слова.

В любов се вричаш ти на друга
за вчера, утре и докрай.
Не ще да моля Бог за чудо -
иди и щастие познай!

И ето, даже се попита
дали е някой тук против...
Заплаках, в този ъгъл свита,
а всичко казала бих. Бих...

Бих скочила с вик към олтара,
със вик и песен на уста.
За любовта ни бих запяла -
тъга една за две сърца...

Да, обич моя! Бих запяла!
Но по-добре да замълча.
Ще преживея, че те е вземала...
Но че те пуснах... как да си простя?!