художника (Веселин Христов)
184 1334
24.10.2018 г., 7:50 ч.

На Таня 

  Поезия
469 1 2

  НА ТАНЯ 

 

Ти си до мен, споделяш моя път,

препъвам се и целият  съм в рани.

Галиш изтерзаната ми плът,

когато уморен заспя във твойте длани.

 

Когато стигнал съм предела,

ти пак отново си до мен.

Знам, колко болка си поела

когато съм отчаян и сломен.

 

И в радостта Ти пак си с мене,

как светят кехлибарени очи

За туй ти падам на колЕне

и ти поднасям...

       букет от слънчеви лъчи!

 

Когато остареем утре

един от нас ще продължи.

Накрая пак ще си до мене,

но моля те - Недей тъжи!

 

Спомни си онзи ден  когато,

срещнах те на лятото във зноя.

Снага от огън, плът коприна

и рекох ти, че ще си моя!

                                      Навеки!!!

 

                   авт.Весо 15.12.2017г.

© Веселин Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??