На Таня
НА ТАНЯ
Ти си до мен, споделяш моя път,
препъвам се и целият съм в рани.
Галиш изтерзаната ми плът,
когато уморен заспя във твойте длани.
Когато стигнал съм предела,
ти пак отново си до мен.
Знам, колко болка си поела
когато съм отчаян и сломен.
И в радостта Ти пак си с мене,
как светят кехлибарени очи
За туй ти падам на колЕне
и ти поднасям...
букет от слънчеви лъчи!
Когато остареем утре
един от нас ще продължи.
Накрая пак ще си до мене,
но моля те - Недей тъжи!
Спомни си онзи ден когато,
срещнах те на лятото във зноя.
Снага от огън, плът коприна
и рекох ти, че ще си моя!
Навеки!!!
авт.Весо 15.12.2017г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселин Христов Всички права запазени
