На Таня

24 окт. 2018 г., 07:50

Поэзия

393 1 2

Ти си до мен, споделяш моя път,

препъвам се и целият съм в рани.

Галиш изтерзаната ми плът,

когато уморен заспя във твойте длани.

Когато стигнал съм предела,

ти пак отново си до мен.

Знам, колко болка си поела

когато съм отчаян и сломен.

И в радостта Ти пак си с мене,

как светят кехлибарени очи

За туй ти падам на колЕне

и ти поднасям...

букет от слънчеви лъчи!

Когато остареем утре

един от нас ще продължи.

Накрая пак ще си до мене,

но моля те - Недей тъжи!

Спомни си онзи ден когато,

срещнах те на лятото във зноя.

Снага от огън, плът коприна

и рекох ти, че ще си моя!

Навеки!!!

авт.Весо 15.12.2017г.

художника (Веселин Христов)

2018-10-26T16:12:41+03:00

Благодаря ти Стойчо, така е! Благословен съм с такава жена.
Ranrozar (Стойчо Станев)

2018-10-24T07:52:27+03:00

Твърде лично!
Поздравления за посещението, Веселин!