jiffy (Гери Тушева)
27 4
30.08.2004 г., 1:31 ч.

На татко 

  Поезия
2636 0 2
Един весел, русоляв мъж:
такъв те запомних и вечно ще помня.
Ръцете ми стиснал до топлата гръд
в десница грижовна.

Аз тичах, а ти леко
отпусна ръката ми детска:
аз тичах ли тичах,
а ти си се плашел за мен.

Аз мислех, че мога небето да стигна
и питах те как се нарича всяка звезда
а ти си измисляше с детска невинност
сякаш бе толкова важно това...

Сега сме далече: ръчицата детска
порасна: и вече не тичам по детски.
Сменихме си ролите,
ти питаш ме как се нарича
онази звезда.
А аз си измислям.
И всичко на тебе наричам...

© Гери Тушева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Наистина е страхотно...толкова много чувства и толкова топлина има в него...Истинско е...Много ми харесва
  • сега очаквам някой критик да те обвини в "углавни престъпления" към поезията, но от мен да знаеш - ето това е истинска поезия. Тази, която поражда чувства у читателя и която разплаква.
Предложения
: ??:??