30 авг. 2004 г., 01:31

На татко

3K 0 2
Един весел, русоляв мъж:
такъв те запомних и вечно ще помня.
Ръцете ми стиснал до топлата гръд
в десница грижовна.

Аз тичах, а ти леко
отпусна ръката ми детска:
аз тичах ли тичах,
а ти си се плашел за мен.

Аз мислех, че мога небето да стигна
и питах те как се нарича всяка звезда
а ти си измисляше с детска невинност
сякаш бе толкова важно това...

Сега сме далече: ръчицата детска
порасна: и вече не тичам по детски.
Сменихме си ролите,
ти питаш ме как се нарича
онази звезда.
А аз си измислям.
И всичко на тебе наричам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гери Тушева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Наистина е страхотно...толкова много чувства и толкова топлина има в него...Истинско е...Много ми харесва
  • сега очаквам някой критик да те обвини в "углавни престъпления" към поезията, но от мен да знаеш - ето това е истинска поезия. Тази, която поражда чувства у читателя и която разплаква.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....