На теб...
Тайна
Измислих те от слънчев вятър,
от усмивка и ранена ласка.
Някъде в душата ми потрепна
огънче от първо земно щастие.
Някъде в очите ми заплува
лудо лято в огнена магия.
Срещу мене две очи се смеят...
Не успях ли, обич, да те скрия?
Виж ме
Камъче бяло, светла магия,
пъстра подкова, лунна игра,
пеят в очите ми две самодиви -
как този смях ти до днес не видя?
Алено цвете - смешна тревичка,
капка небесна, път изтънял...
Тичам след тебе, захвърлила всичко.
Да бе се обърнал, да би ме видял...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Кирилова Всички права запазени
