На теб...
Тайна
Измислих те от слънчев вятър,
от усмивка и ранена ласка.
Някъде в душата ми потрепна
огънче от първо земно щастие.
Някъде в очите ми заплува
лудо лято в огнена магия.
Срещу мене две очи се смеят...
Не успях ли, обич, да те скрия?
Виж ме
Камъче бяло, светла магия,
пъстра подкова, лунна игра,
пеят в очите ми две самодиви -
как този смях ти до днес не видя?
Алено цвете - смешна тревичка,
капка небесна, път изтънял...
Тичам след тебе, захвърлила всичко.
Да бе се обърнал, да би ме видял...
© Росица Кирилова All rights reserved.
