На теб
На теб
Гарибалди смееше се запленен
Беше неговият ден рожден.
Кръстник бях му аз тогава
Ти красивата му дама...
Слънчеви отблясъци по нас искряха
Снежния човек топяха.
Дивната ти младост пиех аз,
Ромолеше весел смях.
Времето лети не спира
Мигове, минути, часове...
И откъде ли то извира,
Къде ли ще ни отнесе?
Пътища изминати, нощи и дни
Изгреви, залези, небе и звезди...
Музика във тишината, нашата съдба
Мирис на кокиче, дъждовна дъга.
Тъмнината руса в твоите коси,
Обливат ме вълни с наслада.
Блясъка златист във твоите очи,
Стопля ме и сгрява ми душата.
13.02.99г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Атанас Коев Всички права запазени
