Jan 31, 2006, 7:53 PM

На теб

Poetry

1K 0 0

На теб

Гарибалди смееше се запленен
Беше неговият ден рожден.
Кръстник бях му аз тогава
Ти красивата му дама...
Слънчеви отблясъци по нас искряха
Снежния човек топяха.
Дивната ти младост пиех аз,
Ромолеше весел смях.
Времето лети не спира
Мигове, минути, часове...
И откъде ли то извира,
Къде ли ще ни отнесе?

Пътища изминати, нощи и дни
Изгреви, залези, небе и звезди...
Музика във тишината, нашата съдба
Мирис на кокиче, дъждовна дъга.
Тъмнината руса в твоите коси,
Обливат ме вълни с наслада.
Блясъка златист във твоите очи,
Стопля ме и сгрява ми душата.
13.02.99г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0