20.09.2018 г., 22:51

На Теб

1.7K 5 9

Дори в най-тъжните си дни,

дори в най-тежката си горест,

аз знам – там някъде си Ти

и даже Бог не смее с мен да спори...

Дори останал без  надежда,

аз знам, че има чудна светлина;

с която всичко - някак се подрежда,

щом моята, е в твоята ръка.

И дните ми – към твоя нежен ритъм,

настройват се като вълшебни струни;

мелодия прекрасна ме оплита

и сякаш разговаряме...без думи.

Усещам Те, когато се разкъсваш

на атоми – от хиляди проблеми...

Усещам , как душата ти възкръсва,

щом Обич на крилете си Те вземе...

Усещам Те, Усещам Те, до лудост;

и отговорите, са страшни и логични...

Ала до вечност съм готов,  да чакам чудо,

да чуя  само твоето: „Обичам Те”.

 

Кирил , 20.09.2018 г. , Бургас

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирил Ганчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така е, Весела, затова са ни дадени толкова много сетива. Благодаря Ти
  • Може и да не ти го кажат с думи, а да го усетиш по-силно с душата ти. Понякога тя говори по-силно! Сбъдване!
  • Подравче красиво, Електра! Благодаря Ти!
    Мария, радвам с, че стилът , ти е допаднал, дано и емоциията! Благодарско от сърце!
    Марго, вложих цялата си дупа,затова е силно. Поздрав най-чист!
    Бат стойчо, Ти също си Творец с главна буква и твоето мнение, ме кара да ставам още по-добър. Задължаващо е! Благодаря, Човече!
    Светле, Красиво пожелание и нека вдъхновението, наистина бъде с мен! Благодаря сърдечно!!!
    Дарина, трогна съм много ! Много е мило това и задължаващо! Благодаря Ти!
  • Ех, колко красиво! Докосва, вълнува и всичко!
  • Много е хубаво, Кире...
    Желая ти вдъхновение...

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...