На теб, любими...
Да бях художник, бих те нарисувала,
стигат ми и само седем цвята,
а после нежно бих ти се любувала,
ще те сложа в рамка на стената.
На бялото платно ще те извая
и всички чувства вложила бих там,
ще те обрисувам, тъй както те мечтая –
със дива страст и огнен плам.
Душата ти е океан безбрежен –
без пристан, без остров за покой...
Понякога си див, а друг път нежен,
попивам те като дъжд в летен зной.
А устните ти, ах, тези твои устни –
топли, жадни, тръпнещи от страст.
Като сок на праскова безумно вкусни,
подчиняват ме докрай на свойта власт...
Очите ти обаче как да нарисувам?!
Не намирам толкова красиви цветове.
Вглеждам се в тях дълбоко и потъвам
в чудновати, нови светове...
Опитах се да те нарисувам, обич моя!
Вложих цялата си любов и копнеж,
но в картина не можах да опиша пороя
от чувства, завладяли душата ми днес.
Затова просто наяве ще те обичам!
В сърцето си ще те рисувам с ярки цветове.
До безкрай като стих ще те сричам,
стих с послеслов: “На теб, любими, посветен!..."Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Всички права запазени
И да наистина е невероятен
