В страх и ужас изпадам, щом те няма,
щом малко километри ни делят,
но винаги аз зная, че в прегръдките ти
съм добре дошла...
Прегръдките ти мой дом са,
а устните ти - най-уютният подслон.
Буря, ураган от страст съм аз,
но само ти си този, който умее да ме потушава.
Само ти сълзите мои, най-чисти си виждал,
но и само ти знаеш как да ги спреш...
Казваш, че огнище съм аз,
но ти си пламъчето, което го подклажда.
Любов тая в себе си и обичам да раздавам,
но само на теб до край се отдавам.
Обичам те със всяка частица от себе си
и цялата съм твоя!
Твоя съм! Не ме жали!
Обичай ме със страст - луда.
Обичай ме до край,
дори всичко да загуби смисъл.
Обичай ме с любов по-голяма,
от тая на Ромео и неговата сладурана.
Обичай ме, защото без теб
думата любов не съществува!
Обичай ме, защото без теб
аз не съществувам!
Цвети 03.04.2009 год.
© Цвети Всички права запазени