Ти си причината,че загубих своя ум,
долавям гласът ти във всеки шум.
Присъстваш,по-силно с отсъствието си дори
а когато си близо душата ми изгаря,не гори.
Съзирам те във всяка жива твар,
това е моето проклятие и моят дар.
Докосването ти е топло и опияняващо,
в него има нещо нечестиво,влудяващо.
Очите ти са пълни с чудеса и тайни,
за тях за започнати всички войни.
Погледът ти ми носи смелост и вяра,
че ще победя всеки демон,та дори Звяра.
Само твоите обятия разстапят леда в мен,
ръцете ти са веригите на моя плен.
Пръсти срещнат ли пръсти няма спасение,
и аз с твоите потъвам в безвремие.
Няма ли те на атоми се разпадам,
повече от грешник в Пъкъла страдам.
Затова не се чуди дали обичам те-
повече е ...Дишам те.