Тръгваш със багажа пред вратата,

върви си, аз няма да те спра.

Като на някой гост оставяш самотата

и с прегръдка лъжеш моята любов.

Върви си! Трябва да съм силна,

за да те пусна с птиците на юг,

без любов, любов не се намира,

или може би утеха с някой друг.

Обичам те! Потичат моите сълзи.

Обичам те! Върви си!

И само шепот...

Остани!

Ще свикна някога без тебе,

ще плача аз за друг нечий зов.

Защото знам, ще оцелея

и след тази изпепеляваща любов.

03.07.2010

Miss Independent