5.07.2010 г., 10:40

На тръгване

1K 0 0

Тръгваш със багажа пред вратата,

върви си, аз няма да те спра.

Като на някой гост оставяш самотата

и с прегръдка лъжеш моята любов.

 

Върви си! Трябва да съм силна,

за да те пусна с птиците на юг,

без любов, любов не се намира,

или може би утеха с някой друг.

 

Обичам те! Потичат моите сълзи.

Обичам те! Върви си!

И само шепот...

Остани!

 

Ще свикна някога без тебе,

ще плача аз за друг нечий зов.

Защото знам, ще оцелея

и след тази изпепеляваща любов.

 

 

03.07.2010

Miss Independent

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Баротева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...