На тръгване
Тръгваме, отдавна ни е време.
Вятър във душите ни свисти.
В пътища различни ще поемем,
пред раздялата да помълчим!
И няма, няма да заплачем,
дори сърцата да кървят.
Една тъга ще се провлачи
след погледи, които ще горят.
Пропуква се небето и проплаква.
Дали е дъжд от облак закъснял,
а може би сърцата ни заплакват
на сбогуване със любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Петрова Всички права запазени
