Тръгваме, отдавна ни е време.
Вятър във душите ни свисти.
В пътища различни ще поемем,
пред раздялата да помълчим!
И няма, няма да заплачем,
дори сърцата да кървят.
Една тъга ще се провлачи
след погледи, които ще горят.
Пропуква се небето и проплаква.
Дали е дъжд от облак закъснял,
а може би сърцата ни заплакват
на сбогуване със любовта.