На твоя празник
Най-видни гости се тълпят...
Поднасят дарове, цветя...
Стоя смутена. Нямам нищо.
Какво ли да ти подаря?!!
И все пак... плахо ще пристъпя
до тебе да те поздравя
и тайно мъничка светулка
ще сложа в твоята ръка.
И в миг тя ще направи чудо:
Лъч светъл ще те отнесе
в една далечна лятна вечер
с луна и песен на щурче.
С една светулка заблудена
в косите светли на момиче
и влюбен юноша да шепне
"Обичам! Колко те обичам!"...
... Недей си спомня, че ръцете
докосваха се с първи трепет,
и срамежливата целувка,
неразбираемия шепот...
Недей си спомня, че очите
блестяха с радостни искри,
че аз бях лунното момиче,
а юношата влюбен – ти...
Но скъп подарък като моя
друг може ли да ти дари?...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Марковска Всички права запазени
Стиховете ти ме върнаха много, много години назад. Благодаря!