tsveti4ka (Цвет)
198 271
5.04.2010 г., 0:46 ч.

На тъмно 

  Поезия » Друга
461 0 3

Снегът топи се в моята жарава –

без усилия ме орисва на тъга.

Без посока сълзите си ще газя,

ще лазя сетне със пресъхнала уста.


Ще потъмнеят всички светлини.

Във мрак ще тъна, докато не остарея.

И без спомени ще крача встрани,

излъгана, по вечно стръмната алея.


Болезнено ще ме пробожда времето,

наситено с безверие и дива тъга.

Отнетата от мен надежда временно

отдалече ще ми шепне тихичко слова.


Във черно свети слънцето за мен.

И изгревите нова смърт са за душата.

Залезите се оглеждат в мен,

а след това отстъпват път на тишината.

© Цвет Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Сърдечни благодарности, че отбихте, Недялка, Eddie и Петя!
  • Незнам защо ми напомни за това!

    ДЪЖД

    Нарисуваха там пустите друми
    мокри плитки от кал и вода,
    тънки струи, изгубени думи...
    канелени знаци, бряг, самота.

    Стъпки размиха обратна посока,
    отчетливо търсещи само една-
    по-близо до теб отколкото могат,
    най-далече от мен... и дъжда...
  • във черно свети слънцето за мен-много тъжно но хубаво
Предложения
: ??:??