На Украйна
В Европа днес една държава плаче,
сълзите й са кървави и гъсти.
Дали ще го оставим туй сираче –
с разбития гръбнак, нозе и пръсти!?
Но още бие, там, в душата храбра,
сърце което знае да обича.
Сърце, понесло земната си карма –
да го взривяват, изтезават, тричат!
Нима ще има смисъл да живеем,
ако не помним що е справедливост?
Що е почтеност – в песните се пее,
как няма родолюбие фалшиво.
За родната земя душа се дава
и дава се сърце, и всичко ценно.
Най-ценното земята заслужава –
в телата ни вградила е нетленност!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
