На улицата пуста
едно дете съзрях,
а то се усмихна, щом ме видя!
Бе толкова малко,
красиво,
невинно,
без дом,
гладно и
мръсно.
Седнах до него,
а то тихо каза:
Какичко, дай къшей хляб... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация