Диана (Добромира Николова)
36 32
15.12.2005 г., 19:46 ч.

На улицата пуста... 

  Поезия
696 0 2

На улицата пуста

едно дете съзрях,

а то се усмихна, щом ме видя!

Бе толкова малко,

красиво,

невинно,

без дом,

гладно и

мръсно.

Седнах до него,

а то тихо каза:

Какичко, дай къшей хляб...

Тогава сърцето ми като че

спря от болка.

Отидох до близкия магазин

и взех му къшея хляб,

но само хляб ли ще яде?

Заведох го вкъщи, а то сияеше,

то бе просто дете!!!

И питам се как е възможно,

да дават човешки живот,

а после да го захвърлят на боклука,

все едно е ненужна вещ!

И отговор не намирам....

© Добромира Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??