На улицата пуста...
1K
0
2
На улицата пуста
едно дете съзрях,
а то се усмихна, щом ме видя!
Бе толкова малко,
красиво,
невинно,
без дом,
гладно и
мръсно.
Седнах до него,
а то тихо каза:
Какичко, дай къшей хляб...
Тогава сърцето ми като че
спря от болка.
Отидох до близкия магазин
и взех му къшея хляб,
но само хляб ли ще яде?
Заведох го вкъщи, а то сияеше,
то бе просто дете!!!
И питам се как е възможно,
да дават човешки живот,
а после да го захвърлят на боклука,
все едно е ненужна вещ!
И отговор не намирам....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Добромира Николова Всички права запазени
