15 dic 2005, 19:46

На улицата пуста... 

  Poesía
783 0 2

На улицата пуста

едно дете съзрях,

а то се усмихна, щом ме видя!

Бе толкова малко,

красиво,

невинно,

без дом,

гладно и

мръсно.

Седнах до него,

а то тихо каза:

Какичко, дай къшей хляб...

Тогава сърцето ми като че

спря от болка.

Отидох до близкия магазин

и взех му къшея хляб,

но само хляб ли ще яде?

Заведох го вкъщи, а то сияеше,

то бе просто дете!!!

И питам се как е възможно,

да дават човешки живот,

а после да го захвърлят на боклука,

все едно е ненужна вещ!

И отговор не намирам....

© Добромира Николова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??