23.01.2006 г., 20:30 ч.

на В. 

  Поезия
1174 0 4

Каквото и да правех, не успях

в сърцето ти аз своето гнездо да свия.

Обичах те, родих децата ти...

Със цялата си същност се стремях

аз женския ти идеал да припокрия.

Минава времето, и някак ставам

все по-различна от момичето, което

с наивността на лудата си младост

вярваше, че можеш да обикнеш!

© Светлана Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??