Jan 23, 2006, 8:30 PM

на В. 

  Poetry
1173 0 4

Каквото и да правех, не успях

в сърцето ти аз своето гнездо да свия.

Обичах те, родих децата ти...

Със цялата си същност се стремях

аз женския ти идеал да припокрия.

Минава времето, и някак ставам

все по-различна от момичето, което

с наивността на лудата си младост

вярваше, че можеш да обикнеш!

© Светлана Димитрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??