8.08.2012 г., 16:19

На вас

1.4K 0 0

С нокти не стържа по стъклени чувства.
С нежност не хуля най- грозните стъпки.
С поглед не плаша, видяла измяна.

С вас... мен сякаш ме няма...

 

Притихнала, плаха и скучна.
Познала и болка, и страст.
Забравила как сивото да погубва.  

Потънала... удавена... у вас и от вас.

 

А помните ли колко ви плашех?
И вас, и света недобър.
Как бягахте, щом ви докоснех.
И щом срещнехте погледа вече не мъдър.

 

Отдавна отминала смелост...
тъгувам по себе си пак.
Отдавна забравих да бъда
и дива, и умна... и страшна за вас...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....