8.08.2012 г., 16:19

На вас

1.3K 0 0

С нокти не стържа по стъклени чувства.
С нежност не хуля най- грозните стъпки.
С поглед не плаша, видяла измяна.

С вас... мен сякаш ме няма...

 

Притихнала, плаха и скучна.
Познала и болка, и страст.
Забравила как сивото да погубва.  

Потънала... удавена... у вас и от вас.

 

А помните ли колко ви плашех?
И вас, и света недобър.
Как бягахте, щом ви докоснех.
И щом срещнехте погледа вече не мъдър.

 

Отдавна отминала смелост...
тъгувам по себе си пак.
Отдавна забравих да бъда
и дива, и умна... и страшна за вас...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...