Присламчиха ми се две душички
със светли играещи очички.
На стоп ги возех поне два часа,
в пепелника ми оставиха над десет фаса.
Оплакаха ми се от „лошите” съпрузи.
Не им одобрявали новите фризури!
Не искали да ги водят на сафари!
И не знаели че са преминали на кампари!
Слушах ги със смях подтиснат,
да не издам, че и аз съм зле притиснат.
Като останах сам доста се замислих,
решение адекватно за миг измислих. ...