На Веселина
Присламчиха ми се две душички
със светли играещи очички.
На стоп ги возех поне два часа,
в пепелника ми оставиха над десет фаса.
Оплакаха ми се от „лошите” съпрузи.
Не им одобрявали новите фризури!
Не искали да ги водят на сафари!
И не знаели че са преминали на кампари!
Слушах ги със смях подтиснат,
да не издам, че и аз съм зле притиснат.
Като останах сам доста се замислих,
решение адекватно за миг измислих.
"Веселина, Веселина!
Котка път ми мина!
Ще ходя да гледам мача в Мадрид,
сигурно ще се върна преял и пребит.
Но съм решил лятото да те водя на сафари!
Запомнил съм: "да купя и кампари"!
Отивам сега да те запиша на фризьор.
Да не кажеш, че съм просто един позьор"!
17.10.2014
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Димитров Все права защищены
