На Владимир Висоцки

25.01.2014 г., 10:23 ч.

Поезия » Гражданска

5.0 / 7

654 0 9

(По случай 76 години от рождението му)
Може би ще замлъкнат гласовете в порой,
на сибирския вятър сред воя.
Но когато се връщат синовете от бой,
ти не ще се завърнеш от боя.
Ще заплаче китара в необятната степ -
да потърси духа на героя.
Но дори да намери оцелелите в теб,
ти не ще се завърнеш от боя.
Миномети, снаряди, и патрони от мраз
ще прострелят в сърцето копоя.
Но с картечния вопъл на барутния глас ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Събирачът на истории
Надраскано върху водата

Когато се родих като вода, болеше ме от спомена за извор, от който бликнах първо в светлина, а после...
* * *

В зеленото на моите очи все още онзи тъжен спомен диша. След счупено - лепеното личи и връзвам си ръ...
666 мига от пролетта

Ще бъде ден. От тези, във които земята е гореща като жар. Конете парят морните копита и търсят хлад ...

Още произведения »