На водораздела стоя
между двете години.
Какво отнесе ми тя -
старата - изтекла река
от стакана горчиво вино?
Малко радост, повече
грижа, тъга,
разбълбукала в мойта
душа
думи - плахи и силни.
Плахи от ромон на
тихичък блян,
силни - изстъргващи
затлачена тиня.
Промивах си душата
с бисерни капки любов
и остана все още място
за кристали седеф и
благослов.
За през Новата година!
С надежда да е плодна
и мирна
и от обич да са светли
и небе и Всемир!
Наздраве, Човеци,
зрими и незрими!
Амин!
© Валентин Василев Всички права запазени