На всички мои минали... любими
Ще минат годините, зная,
съдбата със теб ще ни срещне.
Ще те погледна усмихната, ще се поколебая,
а сърцето по тебе отново ще трепне.
Овехтяло, разкъсано, жалко,
пак в опит да пламне отново.
Ще се свива измъчено малко по малко,
да преглътне жива отрова.
А ти дали ще ме видиш
там нейде сред милионите?
А може би ще ме подминеш
толкова малка сред многото?
Но може би нещо ще трепне,
едно старо познато усещане.
Ще впериш поглед във мене,
ще си спомниш как ме прегръщаше.
И ми стига да се усмихнеш,
тъй както първия път.
След това нека отминеш...
Ех, колко е дълъг денят!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Снежина Айдарова Всички права запазени
