Ще минат годините, зная,
съдбата със теб ще ни срещне.
Ще те погледна усмихната, ще се поколебая,
а сърцето по тебе отново ще трепне.
Овехтяло, разкъсано, жалко,
пак в опит да пламне отново.
Ще се свива измъчено малко по малко,
да преглътне жива отрова.
А ти дали ще ме видиш
там нейде сред милионите?
А може би ще ме подминеш
толкова малка сред многото? ...