На Вярата!

Кога наниза пъстроцветна броеница,
                                         от години,сезони,дни?
Кога  Времето извървя-
                                                                със мен?
                                                                Поспри!
Кога развя буйната си грива над градините-
                                       на младите ми пориви?
Къде отнесе неизживените мечти-
                                                         от младостта?
Ограбената ми надежда...
                                              да срещна любовта?          

 Какво ли под Небето,не видях!  
                             Плач,сълзи,наказание и грях.  

Не успя да вземеш Вярата ми-
                                                       колкото зрънце,
че и в късните сезони-
                                        обич нося в моето сърце!
Под огънатите клони,то тупти-
                                      любовно и припява!
В мен живее и обича!
                      Докато часовника-спре да отброява!
Не!Не е края,а началото,
                                          останало у мен!
 На Вярата...
                                 в утрешния ден!
Елеонора Крушева