Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
19.11.2006 г., 21:06 ч.

На върха на перото... 

  Поезия
576 0 7
На върха на перота са мисли,
изтичащи през него чувства.
Огледалото отразило е времето,
неумолимо изтекло с мастилото.
Захвърлям перото, изписвам със пръсти,
докосвам, обичам, чувствам, рисувам.
Извайваща нежност достига душата ми,
и там сред небето намирам живота си.
Сред цветни лъчи, светлина...красота.
Ръцете ми вече са бели крила.
Летя и дочувам онази мелодия чудна,
която дописвам на листа...с душа.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря на всички!
  • Прекрасен стих, Джейни!!!
    Поздрави!!!
  • С душата си пишеше !!!
    Много ми хареса !!!

    Поздрави!
  • Наистина с душа, имаш нежна и красива душа, и перото ти е такова!
  • Ето виж последното перо!
    Като нож. Ще го забия в тебе!
    И ще продължа да пиша
    със кръвта...
    Тя трудно се измива.
    Ще те изпиша цялата.
    После ще те смачкам,
    като сгрешена хартия.
    И ще осъмна без тебе...
    Подпряла изгрева със
    двете си ръце...
    Открих - че пишейки
    с кръвта ти... Душата си
    съм раждала
    в песни.
    ..........................
    Перото е смисъл...понякога на живота!
    Споделям идеята ти!
  • Много е хубаво!Браво,Джейни,браво!
  • Прекрасна си, Джейни!
    Душата ти е слънце!
    Пиши!
Предложения
: ??:??