На заем сме родени
На заем сме родени.
И всеки ден е миг от вечността.
Понякога от нежност сме огрени,
но случва се да плачем в самота.
Упорито, бавно търсим своя път,
понякога на тъмно и на сляпо,
за да преоткрием своя кът
и домашното огнище свято.
Дали живеем правилно на този свят,
успяваме ли пак да бъдем хора,
дори когато във душата ни е хлад,
да бъдем с нежност някому опора.
Защото някога във утрешния ден
ще дойде миг за равносметка,
дали на мрака сме останали във плен,
или с любов платихме свойта сметка.
Защото днес на заем сме родени,
на този заем лихви ний дължим.
Да бъдем с любов и светлина огрени,
за да можем заема да издължим.
И всеки ден е миг от вечността.
Понякога от нежност сме огрени,
но случва се да плачем в самота.
Упорито, бавно търсим своя път,
понякога на тъмно и на сляпо,
за да преоткрием своя кът
и домашното огнище свято.
Дали живеем правилно на този свят,
успяваме ли пак да бъдем хора,
дори когато във душата ни е хлад,
да бъдем с нежност някому опора.
Защото някога във утрешния ден
ще дойде миг за равносметка,
дали на мрака сме останали във плен,
или с любов платихме свойта сметка.
Защото днес на заем сме родени,
на този заем лихви ний дължим.
Да бъдем с любов и светлина огрени,
за да можем заема да издължим.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Живка Иванова Всички права запазени
