На закуска
Аз съм сама и те чакам.
Тази нощ е студена,
аз мръзна.
Хайде побързай,
стопли ме сега!
От твойте целувки
нека изгарям,
от твойте прегръдки
нека пламтя,
телата ни...
нека да станат жарава
и после така да поспя.
Свещта ще догаря,
ще пукне зора.
Ще станем да пием кафе,
ще закусим мед с палачинки отново
и ще си идеш при
твойта жена!
1987
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Всички права запазени
