3.12.2025 г., 22:17

Наблюдател

67 0 2

С годините, ставаш си ближен приятел,

не се пренебрегваш, не се и виниш,

състезателният ти дух е ням наблюдател

а грешките - уроци, които цениш.

 

Да водиш битки заради хленчещо его,

не си заслужава усилието, или цената.

Дезертираш буквално от бунтовното кредо

в което безсмислена е всяка разплата.

 

Сега вече разбираш ума и сърцето.

Имаш света си и още някакви дни...

пазиш личният мир и този в душата

и искаш единствено, да го съхраниш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...