3.04.2006 г., 20:00

Начало и край

1.1K 0 3
Как успяват да се усмихват,когато тъжат?
Как успяват да се разлистят,когато мълчат?
Как успяват да бъдат красиви,във този живот,
когато ръстят и виреят на гроб?!
От чужди сълзи поливани,
от тъжни думи завивани,
сякаш от мъка родени,
как успяват да бъдат засмени?
Сили намират,някак си борят се,
колко са смели...
Едни си отиват,други се раждат
тече кръговрат на безкрая,
това е началото и края.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...