Apr 3, 2006, 8:00 PM

Начало и край

  Poetry
1.1K 0 3
Как успяват да се усмихват,когато тъжат?
Как успяват да се разлистят,когато мълчат?
Как успяват да бъдат красиви,във този живот,
когато ръстят и виреят на гроб?!
От чужди сълзи поливани,
от тъжни думи завивани,
сякаш от мъка родени,
как успяват да бъдат засмени?
Сили намират,някак си борят се,
колко са смели...
Едни си отиват,други се раждат
тече кръговрат на безкрая,
това е началото и края.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...