nansuela (Нана) nansuela (Нана)
1 55
Apr 3, 2006, 8:00 PM

Начало и край

  Poetry
1.1K 0 3
Как успяват да се усмихват,когато тъжат?
Как успяват да се разлистят,когато мълчат?
Как успяват да бъдат красиви,във този живот,
когато ръстят и виреят на гроб?!
От чужди сълзи поливани,
от тъжни думи завивани,
сякаш от мъка родени,
как успяват да бъдат засмени?
Сили намират,някак си борят се,
колко са смели...
Едни си отиват,други се раждат
тече кръговрат на безкрая,
това е началото и края.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нана All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0